Валтер, Галего, Галя, Веска и Шварц. Това не са имаена на планиски върхове, а коне :) Пиша ги поименно заради това, че всеки си има своя характер, съвкупност от черти, които ги правят индивидуални и уникални. Валтер е силен, Галего е бивш професионален състезател, Шварц е своенравен и по- сприхав... Професор Веска е най-кроткото животно и се пада на деца и пискливи дами... Дамммм...

Не бях яздил кон.

Обясниха ни, че трябва да постигнеш синхрон с животното, но и да го подчиниш на волята си. Подчиняването на кротък и обязден кон всъщност се оказа малко приключение. Вербалните комуникации изразяващи се предиммно в молби от сорта: "Стига си пасал трева..", "Моля завий наляво...моля... мое ляво...", "Движи се по-плавно..." или "Хайде конче хоп" не дават никакъв резултат, никакъв. Кон се управлява с юзди... да видиш ти чудо! Маршрутите около Арда са много, може да си изберете по-лек и равен, по-стръмен, по-къс или пък по-дълъг. Водачите учтиво ще ви обяснят всичко, наистина всичко.

Независимо дали сте начинаешющ или вече изпечен ездач, или дори за пръв път ще се качите на гърба на кон - преживяното си заслужава и се помни. Всеки от нас се почувства различно.  Но всички се посмяхме добре, подишахме хубав планински въздух и подчинявахме кон... или той нас :)

Телефонът на който можете да си резервирате конче за разходка е: 0889 65 12 32 - Федя.

Водопада, и не само, а цялото дере на тази малка река са вълшебни. Липсата на достатъчно слънце, влагата и хората направили достъпа до там са превърнали мястото в един оазис за лятната жега. Винаги, когато го посещавам се чувствам в някакъв друг свят, планетата на мъховете, хлъзгавите камъни и папратите. Все си мисля че поне една сцена от "Аватар" е заснета там... поне една. :)

За намиране е тегаво. Все пак ще се опитам да обясня (снимките по долу са в реда на нещата които последователно трябва да откриете). Така... между Кошница и Могилица има разклон към Киселчово и Кремене - хващате. Държите посока Киселчово и минавата през селото (пътя е тесен и избистрен с дупки, тъй че шофирайте внимателно). Малко след село Киселчово асфалтовия път прави голям завой, там е кацнала и една беседка. Това е отправната ви точка за пешеходстване. Ииии до тук е лесното.

От беседката тръгвате по черний път, и още на няма 100 метра се отбивате по една пътечка към реката... Прекосявате реката по бродчетата... Тук е мястото да се згубите :) Пътеката която търсим още в началото излиза на широка поляна (игнорирайте всички други) и след това хваща дерето... От там насетне е приказка...

Ето и още описания на маршрута:

http://www.smolyandnes.com/v-oblastta/vodopada-selo-kiselchovo

Чеверме! Самата дума носи аромат и вкус. Това не е ястиe, това е преживяване.

Има хора, които се опирват да ми втълпят - "Най-хубавото агне е на фурна, не се занимаваш, хвърляш и изваждаш след няколко часа!" На звук е добре. Но... повярвайте, който веднъж е въртял, който се е облизвал шест и нагоре часа, който е очаквал - само той знае какво е този ритуал. А е ритуал! Събуждането с мисълта за предстоящото, приготвянето на огъня, надяването на клетника на шиша, суетата по приготвянето на дроб сърмата и... очакването.

Когато бяхме малки ни даваха най-досадната задача - въртенето. Сега има куп хитроумни измислици, които го спестяват - въртене с електрическо моторче, въртене от падаща вода... но повярвайте - да въртиш чеверме е изкуство, не може да се сравни с никоя машинка. Да задържаш повече на неопеченото, да преценяваш скоростта спрямо силата на огъня и да се облизваш :)

Истината е, че хапването е най-маловажната част от този ритуал. Хубавата музика, разговорите с приятели, миризмата и очакването те оставят сит. Чевермето е най-вкусно сутрин, когато тези спомени са избледнели. Ех!

Та тъй... може да ви оставим да опитате... или ако не ви стиска да го приготвим за вас. Заместителите с фурна, разбира се също са възможни... но... просто съм пристрастен :)

Благодарско на Роко за снимките!

Много приятно бях изненадан, когато разбрах, че в Арда има организация за празнуване на Тодоровден. Кушии, музика и много усмивки - така си го представях. И точно така си беше. Кончетата и ездачите им се съзтезаваха в три основни категории - красив кон, бързина и сила. Първото ясно - всичко зависи от вкуса на журито. Надбягванията бяха доста оспорвани и в крайна сметка имаше последна гонка за най-бързите коне. За сила се дърпаха дървени трупи. Адмирации за организаторите, всичко беше подредено и премерено добре. Не отсъстваха и вече традиционните безплатна скара и вино. Все пак ми липсваха игрите за умения, където най-добре се вижда синхрона между кон и ездач. Сладващия път :), защото си мисля че това е началото на една добра традиция. Снимчетата: