Родопският в. Ком
"Нашият" Ком е забулен в мистерии. Още от малък съм слушал какви ли не легенди за него. За древно светилище, за комкане, за несметни богатства сктити, за вулкани... За мен този връх наистина носи магия. Винаги, когато съм се качвал там, се изпълвам с някакво очакване и стремеж да разкрия тайните му. Малко неща намерих из виртуала за него - прекалено малко за предварителните ми очаквания. Може би повече информация, макар и почти приказна, би могла да се получи от старите хора наоколо... но...
Родопският връх Ком, в подножието на който е разположено селцето, е бил строго забранен като гранична зона през последните 50 години. Сега е рай за иманярите, които ровят навсякъде. На това място преди хиляди години местните тракийски племена празнували в чест на Дионисий. Затова и днес хълмовете са осеяни със стотици глинени парчета. Златотърсачите обаче са обсебени от миражите за грандиозно тракийско съкровище и продължават да разорават склоновете. Според легендите под върха е имало подземна църква от ранните години на християнството. Подстъпът към нея бил подземен тунел с таен вход.
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2007-10-05&article=206104
„...и възникнала единствената сега известна в Родопския край подземна църква на връх Ком, над село Арда, Смолянско. Тя нямала нито покрив, нито купол, нито видими зидове. Вкопали я в земята. Камбанен звън не се чувал, но хората знаели празниците без календар. Тя била същинска катакомба. Изкопали я овчарите. Като изкарвали стадата си, изкачвали се на височината и започвали работа. Каква е била тя, не знаем, но за нейното съществуване свидетелстват “Резултати от археологическите разкопки на връх Ком” на Румяна Георгиева. Колко време там са идвали родопските българи за молитва, също не се знае. В забрава е кога и как е прекратено нейното съществуване.”
http://www.rodope.eu/route1.php
Туй то. Сега конкретно. С автомобил се стига до Гоздевица или почти до там, до края на асфалтовия път. Питайте. Още от Арда има маркирана велопътека, която обаче не! ви съветвам да следвате с колело... освен ако не се казвате Райко :) От Гоздевица нагоре се минава през поляните над селото и след това пак по маркировката напред (която на места се губи, но тогава обърнете внимание на засечени с брадва дървета). От края на асфалта до горе е около час и малко с нормален ход.... с ненормален не бих могъл да преценя, строго зависи от ненормалниците.... Има беседка с вода, почти по средата на маршрута и от там нагоре е атаката по доста стръмна пътечка.
Горе, горе е приказано. Има две площадки за попиване на открилите се гледки - една към Смилян, Смолян, Снежанка и друга към долината на Арда и Ардин връх... И там, горе в пустощта е започнат прекрасен малък параклис. Ние сложихме по един камък... сложете и вие.
Малко снимки за визуализация:
Пещера Ухловица
На 7 км от Арда се намира пещерата Ухловица. Хубавото за нея е, че е в 100-те национални туристически обекта лошото, че за да я видите ви чака катерене по черен път и мноооооооого, много стъпала :) Все пак е най-хубавата пещера, която съм посещавал. Ето какво преписах за нея:
Един от подземните дворци на Родопите е пещерата “Ухловица”, намираща се на 3 км. североизточно от село Могилица. Тя е една от най – старите пещери в региона, с много красиви дендритни образувания, приличащи на морски корали. Природата в продължение на векове е създала една истинска феерия от коралити и хеликтити. Пещерата завършва със 7 невероятно красиви езера, които рано на пролет се пълнят с вода. Към голямото езеро се спускат каменните струи на брилянтен летен водопад. Пещерата “Ухловица” се намира на 1040 метра над морска височина, а температурата вътре в нея през цялата година е 10 – 11 градуса. Пътят до входа на пещерата е едно малко предизвикателство, което си струва да приемете, за да се докоснете до загадъчната красота на пещерата.
Пещерата “Ухловица” работи от сряда до неделя от 10.00 – 16.00 часа. Почивните дни са понеделник и вторник. Входната такса е от 2 – 4 лева.
Източник: http://caves.4at.info/index.php?cave_id=166
Още за пещерата тук: http://bg.wikipedia.org/wiki/Ухловица
Клуб Мурсалица
Или иначе казано екстремийки, но умерени. Официалното име е: Клуб по спелеология и екстремен туризъм "Мурсалица". Момчета от него могат да ви предложат незабравими изживявания в района като: посещение на водна пещера, каньонинг, алпийски тролей, катерене и так дале. Хубави хора, само за хубаво мезе са. Ето няколко снимки за да се ориентирате в обстановката:
Снимките преписах от официалния им сайт: www.hodih.com , там може да намерите и повече инфо за обектите, цените и въобще по какъв начин ще се опитат да ви докарат инфаркт!
Агушевите конаци
В съседното село Могилица може да видите как са живяли богатите хора преди два века. Агушевите конаци е силно казано "феодален замък", но впечатлява с обема и архитектурата си за онова време. Преди години е бил музей и e притежавал изключителна сбирка експонати. Сега, след дълги съдебни процеси с държавата, е частна собственост и е... празен. Въпреки това може да го разгледате срещу скромна такса и още по-скромна лекция. Трябва да имате богато въображение и разбира се желание да обикаляте изпразнен музей :) За мен си заслужаваше.
Това обаче идеално може да се комбинира с посещение на богатата етно-къща в Арда, за която ще напиша отделна статийка.
Снимка: Чавдар Селински
Офроуд
Както се досещате от латински - офф и от турски - роуд... т.е. иде реч за голямо каляне (за почитателите на този тип туризъм да спомена че има чешма на двора :). За любителите на силните звуци и мириса на бензин бихме могли да ви организираме разкошна разходка до Триград. Ето малко повече за този примерен маршрут:
Арда - Триград - Арда.
Маршрута е следния - от Арда - м. Селище - с. Бориково - м. Кошуте - с. Киселчово - с. Димово - с. Кремене - м. Попрелка - местност Герзовица - Герзовска застава - с. Мугла - местност Чаирски езера - с. Триград. Връщането е през асфалтовия път до село Грохотно и после по черен път се излиза на билото Мурсалица след което следва - с. Мугла, отново Герзовска застава - местност Кайнадина - с. Пещера - с. Смилян - местност Конска река - м. Боблон - м. Мешовце - местост Хелевина - с. Арда.
Маршрута е доста уморителен за един ден, но може да бъде минат за около 10 часа с почивките. Най-добре е да се направи нощувка в с. Триград и да се продължи на другия ден. Карането е почти изцяло по черен горски път, пътеки, ливади, има малко стръмни изкачвания, прекосяване на реки, и съвсем малко асфалт.
За повече информация и бръмчене: Чавдар Селински - 0888 519 978
И разбира се снимки за тези със по-бедна фантазия:
